Използвам приложения за запознанства, защото това е един от малкото възможни начини да влизам в контакт с нови хора и съответно да откривам партньори. Отношението ми към дейтинг аповете обаче е противоречиво – приемам ги като необходимо зло.
Винаги съм имала вътрешна съпротива към използването на приложения за запознанства. Може би една от причините се корени в това, че интернет не беше особено разпространен метод за срещане на нови хора в ранната ми младост – не и в съвременния си формат. Тази тенденция дойде доста по-късно и аз така и не можах да я приема като естествен начин за разширяване на социалните ми контакти. И до ден днешен в мен присъства някакъв срам от това, че ги използвам – сякаш не съм достатъчно способна да намирам нови познанства в невиртуалния свят. Рационализирам, че това са пълни глупости и вероятно тези усещания са плод на някакъв мой дълбок консерватизъм, но нямам видимост по-надълбоко, т.е. откъде и защо идва това. Справям се с тези чувства като просто ги преглъщам. Поемам отговорността за това, че използването на приложения за запознанства ми носи доза душевен дискомфорт, но пък от друга страна те са шанса ми да се срещна с потенциални партньори.
Използвам подобни приложения отдавна – на приливи и отливи. Чупила съм си главата няколко пъти, правила съм гафове, вземала съм тъпи решения. Всичко това доведе до позитивния ефект да си изработя няколко практики, които следвам, защото те просто работят за мен.
В писането съм моногамна. Когато имам съвпадение с някого от приложение за запознанства, комуникирам само с него. Появи ли се “match”, се фокусирам само върху него и спирам да плъзгам наляво-надясно. Това ми помага на много нива, като най-елементарното е, че успявам да се съсредоточа върху общуването с този човек и това гарантира по-качествена комуникация, съответно по-добро разбиране между мен и него. В миналото не съм имала тази практика и си давам сметка, че писането с повече от един човек ме е правило доста по-разсеян и инертен комуникатор. Това е водило до пропуснати ползи за мен под формата на загубени, напразно пропиляни контакти с потенциални партньори. Когато имах да речем три съвпадения по едно и също време и контактувах и с тримата човека, неминуемо инстинктивно се свързвах най-силно само с един от тях и общувах приоритетно с него. Това естествено се е усещало от другите двама, с които съм общувала – също както аз усещам кога някой общува онлайн с мен с ясен фокус и внимание и кога съм просто шестият му “match” за деня. Тогава отговорите са едносрични, вяли, клиширани и заучени. Когато това ми се случи, бързо губя интерес. Нямам причина да смятам, че не съм оставяла същото неприятно усещане у други хора от дейтинг аповете в миналото, когато нямах границата за общуване само с един човек по едно и също време.
Нещо друго, което ми дава този подход е, че се чувствам сякаш правя нещата правилно за себе си. Осигурявам нужното пространство и енергия за общуването ми с човека, отнасям се уважително към него, третирам го като личност, а не като вещ от каталог. Наблюденията ми са, че всичко това работи добре за другия човек и го кара да е по-добронамерен и открит към мен. Но всъщност работи най-вече за мен. Дава ми усещане за правилност и цялостност, защото интегрира моите лични ценности в общуването с другия и също така му показва коя и каква съм всъщност.
Не очаквам непременно любов. Целта, с която аз използвам приложенията за запознанства е да си намирам партньори, а не приятели. Обаче реалността е, че химията между двама души може да бъде кучка, която прави каквото си иска. В моя случай най-често си е наумила, че въпреки перфектните практически аспекти на съвместимостта между мен и новата ми онлайн тръпка, тя ще ме саботира. “Шибай се, Соня”, изръмжава тя и се скрива под леглото – в най-далечното му кьоше, разбира се – и хищно унищожава левия пантоф от най-любимия ми чифт.
Не ми отне много време да си дам сметка, че при мен шансът за добро познанство с хора от дейтинг аповете е по-голям от шансовете ми за установяване на интимна връзка. В началото това ме разочароваше, но скоро виждането ми се промени и всъщност съм благодарна за всичко градивно, което мога да получа от едно онлайн запознанство.
Имах един страхотен случай, в който си съвпаднах с човек, с когото имаме общ интерес. Имам силен уклон към специфични непопулярни музикални стилове, а въпросният човек се случи да се занимава именно с тези стилове извънредно много в свободното си време. Стигна се до запознанство на живо. Привличането между нас беше, за съжаление, еднопосочно – имаше го само от моя страна. Но общуването ни продължи седмици наред и обогати и двама ни. При мен специално, позитивните ефекти на това общуване се разгръщат и до днес, а говорим за комуникация, която се е състояла преди около две години. Смятам, че въпреки несподелеността на изпитаното от мен привличане, само съм спечелила от установяването на връзката с този човек.
Сред останалите случили се хубави неща при мен са: създаване на приятелство, намиране на партньор за мой приятел, даване на помощ за актуализиране на автобиография и намиране на работа, установяване на бизнес партньорство и откриване на партньор за практикуване на хоби. Намиране на интимен партньор – също. Просто…рядко това е случаят.
Периодично паузирам приложенията за запознанства. Търпението не ми е най-силната добродетел. Имам моменти, в които ставам твърде чувствителна и емоционално претоварена. Това често настъпва в резултат на силното ми желание най-накрая тези приложения да заработят за мен и да се запозная с човек, с когото да си паснем като партньори, а не само като компания за разхождане на кучетата… то поне да имах куче. Накратко, случва ми се да губя търпение, да стана леко трескава и екзалтирана и да се усещам като “оголен нерв”. Тогава разбирам, че е дошло време за малко почивка и е добре да спирам приложенията, поне временно.
“Паузата” се случва по два начина за мен: или да си изтривам акаунтите нацяло, или просто да си обновявам филтрите, така че да не ме показват и съответно да не виждам и аз никакви хора. Избраният метод зависи от нивото ми на фрустрация към момента. Защо се фрустрирам? Защото както вече споменах, търпението не ми е силна добродетел и имам нелепото очакване, че нещата ще ми се случат с лекота. Времето някак все не успява да ме научи, че няма да стане лесно и продължавам да правя едно и също нещо, като очаквам различен резултат. Паузата е важна, защото за мен дейтинг аповете могат да бъдат емоционално изхабяващи и това се отразява на отношението, което влагам в използването им. Това влияе и на общуването ми с хората, с които установявам контакт. Когато съм фрустрирана, съм по-припряна и категорична, по-малко склонна към внимателно четене и вникване в смисъла на това, което са ми написали отсреща. Еквивалентът на това поведение на живо би бил да не слушам внимателно какво ми казва събеседника ми. Такова нещо би довело до неефективно общуване на живо и затова на езика на дейтинг аповете аз си го превеждам като “Време ти е малко да се спреш. Поне докато си готова да се върнеш тук с необременено съзнание и заредена с малко смирение и желание да чуеш какво имат да ти кажат хората от другата страна”.
За мен същността на използването на приложения за запознанства на философско ниво е в идеята за избора. Изборът е есенцията на дейтинг аповете – всяко едно плъзгане наляво или надясно е избор. Всяко едно иницииране на разговор (или липсата му) е избор. Всеки един отклик на баналното „Здрасти, как си?“ е избор – както и липсата на отговор. Всяко едно решение да излезеш от разговора без обяснения, всяка една отправена, приета или неприета покана за запознанство на живо е направен избор.
Живеенето е свързано с низ от избори, които правим и казвайки “да” на едно нещо, ние автоматично казваме “не” на останалите негови алтернативи. Превръщаме всичко, което не сме избрали в несбъднато. Ние оставаме да живеем с последствията от (не)направените от нас избори. Предвид, че в приложенията за запознанства зад профилите най-често стоят истински хора, ние правим своите избори спрямо тях – истинските хора. Затова и изборът, който правя за собственото си поведение в дейтинг аповете е да се опитам да смекча ръбовете на характера си и да дам шанс на това, което избирам по възможно най-пълноценен начин.
Знам, че не всеки търси каквото и аз, затова избирам да допусна възможността ходът на събитията да не ме удовлетвори напълно, но и да разбера какво добро нещо има за мен в установяването на всеки нов контакт.
Знам, че пълноценната комуникация е ключова при установяването на нов контакт, затова избирам да дам възможност за качествена комуникация чрез общуване само с един човек.
Знам, че съм нетърпелива и емоционална, затова – избирам да се оттегля от сайтовете за запознанства, докато отново се почувствам балансирана и заредена с жизнена енергия. Така успявам пълноценно да дам шанс на новия контакт, след като се завърна.
Илюстрацията е използвана с разрешението на автора – Saoud Abdallah.
Вашият коментар