Със сигурност смятам, че ENM хората могат да спечелят от установяването на редовни добри практики по отношение на тестването за полово предавани болести. Ще изложа виждането си за положителните и отрицателните аспекти на въвеждането на граници (и надявам се, по-рядко на правила), свързани със сексуалното здраве.
Защо да влизам в този филм?
Намалявате риска да се заразите. Aко партньорите ви са негативни на тестовете, е малко вероятно да бъдете заразени поне с това, за което са били изследвани.
Намалявате риска вие да разпространите полово предавани инфекции . Aко сте негативни на тестовете, не представлявате заплаха за здравето на другите. При мен това се явява много силен плюс, защото кръвта се отдръпва от главата ми само като си представя, че заради моето поведение е възможно други хора да понесат щети. Щети под формата на заразяване, карантиниране, гълтане на лекарства, нарушен сексуален живот, инвестиране на време и средства в медицински прегледи и манипулации, допълнителни тестове и какво ли още не.
Получавате допълнителна гаранция, в случай че бариерните предпазни средства ви издънят (например ако ви се спука презерватив, в случай че използвате и този метод на предпазване). При възникнала такава ситуация, ще имате една грижа по-малко.
Спокойствие. Ако мисълта, че е възможно да се заразите с нещо ви тревожи и ви пречи да сте „тук и сега“ по време на секс, по-добре направете постъпки за управление на здравните рискове чрез прилагане на добри практики за тестване. Това би намалило тревогите ви и ще ви позволи да изживявате моментите на физическа близост по-пълноценно.
Цялостност (интегритет). Ако сексуалното здраве е нагоре в ценностната ви система, установяването на добри практики за тестване само потвърждава, че вие действате съобразно с приоритетите си. „Аз правя правилното за мен нещо“. „Аз прилагам на практика това, в което вярвам“.
Доверие. Когато аз съм проактивната страна, партньорите ми автоматично се отнасят към мен с доверие, че съм достатъчно отговорна към своето и тяхното здраве. Тъй като не се налага те да ме питат или подсещат за тези неща, това внася в тях усещане за сигурност.
Вие създавате адекватна култура на грижа за сексуалното здраве. Това надхвърля вас като индивид и вашата поли група (polycule). Прилагайки добри практики за сексуално здраве, вие обсъждате въпроса с партньорите си, с приятелите си и с по-широкия си кръг. По този начин създавате устойчива култура на нормализиране на дискусията за сексуално здраве и давате добър пример.
Неудобствата от това, че сте установили добри практики, не са малко.
Установяването на добри практики за тестване, за съжаление, води със себе и няколко неудобства:
Отнемате от спонтанността. Ако имате граница или правило, което да налага да направите тестовете ПРЕДИ да влезете във физически контакт с някого, част от спонтанността е безвъзвратно загубена. Претегляйки плюсовете и минусите, моята преценка е, че съм напълно ок с частичната загуба на спонтанност, обаче това съм си просто аз 🙂
Утежнявате бита. Според конкретната ви ситуация и зададени граници/правила за тестване, можете много или малко да утежните битието си. Основните фактори, от които степента на утежняването зависи са:
- Конфигурацията на вашата поли група (polycule). Ако участвате в затворена група може процесът по тестване да е относително лесен и прост за организиране, но ако е отворена може да е значително по-затормозяващ. Ако сте соло поли анархист… никой освен вас не знае колко точно може да ви е трудно да прилагате установените практики.
- Какво точно искате или какви са границите или правилата ви за сексуално здраве? Кой се тества – вие, партньорите ви, техните партньори, новият ви партньор? Кога се тествате – при определено настъпило събитие (например въвеждането на нов партньор или при инцидент със спукан презерватив) или на регулярна база? За какви точно болести се изследвате, с какъв вид тестове? Има ли елемент на „карантиниране“ преди тестване и ако да, от какъв порядък – 2 дни (безсмислено) или 8 седмици (добре за безопасността, но изключително неудобно)? Това последното можем да го кръстим „Security VS Usability“.
- ENM може да бъде скъпа. Пакет за изследване на полово предавани инфекции в произволна лаборатория рядко е под 100 BGN и често не включва всичко, от което имате нужда.
- Внасяте допълнителен ангажимент в бита си. Веднъж отидох да се тествам за хламидия в една лаборатория и след като платих много пари за 2 изследвания за антитела, ми казаха „след 10 дни ще ви излязат резултатите“. След 10 дни се падаше почти цяла седмица СЛЕД предполагаемото осъществяване на физическия контакт, заради който държах да се тествам предварително.
Червени флагове, често срещани затруднения и част от проблемите, които тестовете за полово предавани болести не могат да разрешат.
Ако някой се опитва да контролира свързването на свой партньор с друг човек посредством изисквания за тестове, то това е сигнал, че нещо в комуникацията не е наред и трябва да се вземат мерки. Необходимо е открито да се изговори кой точно проблем се решава.
Безсмислено е да се опитваме да решим генерален проблем с безопасността и приемливостта в поведението на партньора си с тестове за сексуално здраве. Ако има казус с поведението на партньора, нека се обсъжда поведението на партньора.
С това далеч не твърдя, че щом някой има нужда от карантиниране и тестване преди дадено събитие, значи задължително се опитва да манипулира действията на другите, а просто бия камбаната за такава потенциална възможност. Не забравяйте, че вие сте успели да стигнете до ENM модел с вашия партньор/партньори. Щом сте постигнали това ниво на откритост, вероятно можете поне да опитате да адресирате по конструктивен начин поведение, което ви притеснява.
Комуникацията може да бъде трудна, ако е силно емоционално заредена. Ако някой от участващите в такъв диалог има тенденции да натоварва емоционално този иначе чисто практичен въпрос, това може да доведе до превръщане на темата в табу, засрамване, недомлъвки, избягване на въпроса, невъзможност за водене на открит разговор. Препоръката ми тук би била да не позволявате темата да бъде ползвана за решаване на въпроси, различни от тези, които на практика са свързани със сексуалното здраве. Ако имате усещането, че темата бива използвана като повод да се адресира някаква тотално различна тема, то вие не обсъждате сексуално здраве. Такава ситуация би трябвало да ви направи впечатление и да я счетете като важен въпрос за решаване, но извън темата за полово предавани инфекции. И е добре да имате предвид, че щом някой ползва подобни способи, по всяка вероятност изпитва несигурност да повдигне открито истинската тема, която го вълнува.
Ако две от страните в дискусията за уреждане на тестове за полово предавани болести имат крайно различни стандарти и представи по темата, достигането до съгласие кой, как, кога и за какво се тества, ще е затруднено значително.
Не всеки всеки от нас е експерт по темата и често можем да сме на различни мнения. Дори да съберем само двама лекари, които да дискутират „кой, кога и за какво трябва да се тества“, е напълно възможно те да спорят и да не достигнат до съгласие. Въпреки това, в случай че не успявате да се разберете с партньора си по този въпрос, можете да отидете в център за сексуално здраве, за семейно планиране или да направите консултация с лекар. Обърнете към човек (лекар) или институция, на която имате доверие с молба за съвет, за да ги изслушате и за да вземете решение. С това докосвам една доста болна тема за България, а именно че като цяло sex positive медицинските лица в страната ни са рядкост.
Ако вашата цел е да постигнете споразумение с партньора и безопасност си обаче, условията в страната не са това, което би ви спряло.
Бонусът.
Материята е сложна и няма гаранция, че лесно ще стигнете до вариант, който дa удовлетвори и вас, и партньорите ви. За мен лично обаче има един скрит бонус в картинката – ответната реакция на партньорите при повдигане на темата за превенцията. Няма значение дали искаме да заявим своя граница, да предоговорим ползването на бариерни предпазни средства или просто сме имали ненадеен инцидент със спукан презерватив. Независимо къде по спектъра между пълната незаинтересованост и хипохондрията се намират партньорите – надявам се да видя толерантност, откритост и приемственост.
Ако успяваме безпрепятствено да даваме и получаваме информация по ясен и недвусмислен начин, ако място за компромиси е предвидено и ако съществува конструктивна дискусия – на прав път сме. Всичко останало е въпрос на още диалог.
Ако имате съгласия по въпроса за безопасността в сексуално-здравен аспект, по-добре не ги нарушавайте. Хората обикновено реагират остро при нарушаване на граници, свързани с телата им, защото самото нарушаване и последствията са доста ясно разграничими. Тестването е физически акт с последствия (резултати), кондомът е предмет – или се използва правилно, или не. Полово-предаваните болести са реални състояния.
При наличието на култура и добри практики за поддържане на сексуалното здраве, няма място за излишно стигматизиране на полово предаваните инфекции. И все пак всеки от нас има пълното право да направи необходимото за себе си, за да ги избегне.
Вашият коментар