Да кажем, че ЕНМ не е ново понятие за нас, но нямаме практически опит. Да допуснем, че сме в моногамна връзка и с партньора си сме се съгласили, че искаме да преминем към ЕНМ. Искам да разгледаме няколко „Да!“ поведения и практики, които е добре да следваме през този период на трансформация.
Няма да се спираме на предполагаемата свършена от нас работа, преди да отворим връзката си – тя би трябвало да е свързана с идентифициране на мотивацията ни, оценяване на състоянието на връзката ни, изследване на собственото ни психично състояние, способностите ни за открита комуникация, осигуряване на съгласие прозрачност между партньоритеи т.н. Да кажем, че сме отличници и всичката тази работа сме я свършили и все още смятаме, че въвеждането на ЕНМ е добра идея. Поздравления, вие сте безразсъдно смел човек! Вече ви се възхищавам!
Ще изброим няколко „Да!“ на стратегии и поведения, към които е смислено да се придържаме и които се предполага, че могат да ни помогнат в този преход. Трансформацията и промяната характеризират преходните периоди и е хубаво да си дадем сметка за това предварително. Още с вземане на решението, че ще преминем към ЕНМ, трябва да прегърнем идеята, че ще има промени – в нас, в партньорите ни, във връзката ни като цяло и в начина ни на комуникация.
Първото „Да!“ – да се подготвим за работа. За предпочитане е да не се настройваме супер положително за това колко лесно и безболезнено ще преминем през нашия преход към немоногамия, защото обикновено именно трудностите ни изненадват. Не искам да звуча сякаш преходът към ЕНМ е фаза, която е обречена непременно на трудности, неминуемо последвани провал, но ЕНМ засяга връзките, интимните отношения. Връзките поначало са трудни за повечето от нас поне в някои аспекти. Нямаме никакви причини да смятаме, че нещо, което е сложно за двама човека, ще стане по-лесно ако хората в него станат трима или четирима, затова нека сме с реалистична нагласа за работата, която ни предстои.
Второто „Да!“ е за предварителната теоретична подготовка. Нека не я пропускаме, защото тя обуславя рамката на нашата представа за ЕНМ. Ако сме по-теоретично подготвени, по-малко от настъпващите промени ще ни изненадват. По-рядко ще се чудим кои от нещата, които ни се случват са нормални и кои не. По-малко ще се съмняваме в себе си и в собствената си адекватност. Ще сме по-подготвени за най-често срещаните греди, които можем да ударим. Възможно е благодарение на нашата любознателност и предварителна подготовка дори да успеем да избегнем някои често срещани грешки при отваряне на връзката. Като цяло съм привърженик на превенцията пред гасенето на възникнали вече пожари.
Колкото повече сме се образовали, толкова по-добра култура по темата ще имаме. По-високата култура обикновено е силна предпоставка за адекватна преценка в тежки ситуации, за проява на толерантност и разбиране към другите, за проява на човечно отношение. Най-хубавото е, че да си изградим тази култура е нещо, което напълно зависи от нас! Намерете си книги, гледайте филми, четете форуми, членувайте в групи, разговаряйте с хора с опит и отношение по темата и четете People of poly!
Повече знания – по-малко неприятни изненади.
Повече знания – повече възможности да сме проактивни и съзидателни, вместо вечно неприятно изненадани…
Силно „Да!“ и за това да опознаем себе си и собствените си слабости, които имат потенциала да се развият до пробойни при преминаване към ЕНМ. Тук може да има от всичко –, да имаме страх от изоставяне, да се борим със стари травми, да сме несигурни, склонни към егоцентризъм, да имаме някакво PTSD, STD или друг дявол, за който дори не подозираме. Времето да го заподозрем е сега, ПРЕДИ да влезем в ЕНМ. Защото ЕНМ ще се разходи с тежки кубинки по всяка наша мъничка несигурност и напълно ще изтърбуши до каквито травми успее да се докопа.
Препоръчително е да сме наясно поне по какъв начин се свързваме и привързваме към другите, по какъв начин им показваме, че ги обичаме, по какъв начин ние разбираме, че те ни обичат… Тези „данни“ скоро ще ни трябват и е добре да ги имаме, наред с всичко друго, което можем да разберем сами за себе си. Себеопознаването – това е неспирен, безкраен процес, в който обикновено все за нещо сме закъснели или не сме се сетили. С терапевт, без терапевт, с книги, с групи, с психеделици, с медитация – все по-пълноценното опознаване на себе си е безкрайно полезно и не трябва никога да спира. А може и да бъде и интересно хоби!
Едно „Да!“ за бавната реактивност. Знам, че това зависи от темперамента на човека според типа нервна система, но все пак бих си позволила една препоръка относно бързината и остротата на реакциите ни, когато те биват провокирани по непозитивен начин – сякаш е по-добре да не са прибързани. Аз имам тенденцията да реагирам бързо и спонтанно в някои ситуации – например когато аз съм наранила някого, бързам колкото мога, за да поправя щетите, доколкото е възможно. Когато пък аз се чувствам заплашена, реакцията ми обикновено е по-скоро бавна (от типа „Замръзни!“). Наблюденията ми са, че в ЕНМ аспект при възникване на конфликтна ситуация, се справям и реагирам по-адекватно именно, когато аз съм заплашената или “потърпевша” страна с бавната ми „freeze“ реакция. А когато съм в ролята на страната, която е наранила някого, аз бързам, бързам да “поправя” щетите. Сякаш се чувствам повече в контрол на ситуацията и решавам, че както съм я предизвикала, така съм в позицията и да я „поправя“. Обаче за съжаление, в припряността си често допускам още грешки от недомисляне, недоизслушване и недоглеждане. Най-често в желанието си да оправя нещата, просто изплясквам някаква реплика, която…по-скоро не помага в ситуацията. На практика аз действам по-адекватно в по-трудната за понасяне ситуация и това се дължи основно на по-ниското ниво на спонтанност при възникване на реакцията ми в тези случаи.
Хубаво е да се отбележи, че вероятността да допуснем грешка, докато казваме нещо е много по-голяма, отколкото вероятността да сгрешим, докато се опитваме да изслушваме. Иначе казано, нека наблегнем на слушането при общуването и по този начин да си дадем шанс за по-забавена и адекватна реакция при настъпването на емоционална турболенция.
При всички хора е различно – едни могат да спечелят от съвета да броят до три (до сто?), когато се чувстват заплашени, защото може би в емоцията си казват неща, които не мислят. Други може би реагират твърде остро на конфликти между партньора им с неговия друг партньор. Много полезно би било за всеки, който влиза в ЕНМ да идентифицира предварително какви точно стимули провокират у него светкавична и твърде остра реакция и да се опита съзнателно да я смекчи при възникване.
„Да!“ за откритостта, т.е. да се научим да общуваме открито и честно. Обучението по общуване е малко като себеопознаването от едно малко по-горно „Да!“. Това е неспирен процес, в който никога не си достатъчно напред и все нещо си забравил или не си го разбрал. Ако ще живеем в ЕНМ, трябва да свикнем с мисълта, че ще имаме неудобни разговори, неудобни теми и често ще се намираме на места, на които… не ни е комфортно. Хубаво е да знаем какво да очакваме при възникването на тези ситуации. Най-лош възможен сценарий – комуникацията спира или престава да бъде открита, т.е. говорим си неверни работи.
Има и по-малко лоши сценарии – комуникацията е открита, но не е цялостна, тече трудно или е ненавременна – ако например се случва твърде късно. Дано не отчайвам някого, но ми се е случвало за даден казус да се почувствам най-сетне разбрана месеци след възникването му.
Когато тепърва ще отваряме моногамна връзка, сме в позицията да сме наясно кой как реагира при конфликтни ситуации от преди встъпването в ЕНМ. Защото си познаваме човека. Имаме основателни причини да считаме, че партньорът ни ще има сходни на досегашните си реакции, може би леко или значително засилени. Но имаме и сериозна доза непредвидимост, поради предполагаемата новост в ситуациите.
Самите разговори около навлизането в ЕНМ между двама моногамни партньори могат да бъдат добро упражнение за откритост в комуникацията. Можем да „тренираме“ като заедно издълбаем напълно темата за мотивацията ни да отворим връзката. Това може да бъде нелесен за обсъждане въпрос, който би могъл да постави и двамата с партньора ви в уязвима позиция. Добра идея е да се възползваме от това, че на практика конфликт няма, но пък въпросът е хем важен, хем може да бъде смущаващ. Можем да превърнем тази или друга „тегава“ тема в прекрасно показно как искаме да бъдат подхващани трудни въпроси – чрез търпение, честност, загриженост, взаимна подкрепа и обич.
Едно „Да!“ за ясните граници и съгласия – става дума за тези, които можем да дефинираме предварително, преди отварянето на връзката. Някои примери за подобни граници и съгласия могат да бъдат свързани с безопасността на сексуалния контакт или пък със свързването ни с общи за нас и за партньора ни приятели, както и всяко друго нещо, което предварително позодираме, че би ни разстроило или би накърнило връзката ни. Може въпросните граници да са свързани с количеството време, прекарвано с другите ни партньори (например “Можем да отсъстваме от вкъщи не по-често от Х пъти седмично”) или с навременно тестване за полово предавани инфекции. Добра практика е да въведем предварително граници и съгласия (или ако щете и правила) за наистина съществените за нас неща. Ако обаче усетим, че ни идва отвътре безразборно да добавяме правила като “без изрусени”, “без високи над 1.70см”, “без нови партньори с диплома за висше образование”, “без мъже с дълги коси” – значи нещо не е както трябва. Трябва да сме готови ясно да разграничаваме истински важното за нас, което искаме да внесем като граница или съгласие, от желанието да “забраним” на партньора си всякакви свързвания с други хора чрез безразборно блъскане на правила, които обслужват всякакви хипотези. Ако “хванем” себе си или партньора си в залитане към границите в опит другият да бъде всячески контролиран, значи сме си намерили страхотна тема за упражняване на открита комуникация.
Едно последно „Да!“ – за радостта! Откритото и задълбочено общуване, на което ЕНМ се осланя в крайна сметка, не е територия заета само от полиаморните връзки. Срещаме подобно общуване в здравословните и пълноценни връзки, изпълнени с разбирателство и радост. Дори не са задължително свързани с интимност. Радост намираме във всяка автентична връзка, за която полагаме старание, в която умеем и съумяваме да общуваме открито, в която разбираме себе си и другия и се чувстваме достатъчно автономни, свободни и уверени, за да заявим границите си. Да, може и на моменти да е трудна тази полиамория, тъй като изисква усилия, но пък колко много радост може да донесе!
Илюстрацията е използвана с разрешението на автора – Saoud Abdallah.
Вашият коментар