Човек би си помислил, че щом приеме поли философията, ще му се открият нови хоризонти за срещи с други хора, възприели сходен начин на живот. Практиката показва обаче, че това невинаги е точно така, особено в район като Балканския полуостров, където ЕНМ все още не е особено разпространена и няма установени общности, към които човек да се присъедини. Всеки новоизлюпен полиаморист на нашата територия тръгва от нулата и в значим процент от случаите започва пътя си в ЕНМ съвсем сам.
Рано или късно след като сме открили, че сме поли, започваме да изпитваме необходимост да си намерим партньор или партньори със сходна на нашата ценностна система, с които да се харесаме взаимно. Би ни било важно и да се разбираме по основни въпроси, като например какъв тип ЕНМ искаме, какви граници са ни необходими, каква йерархия си представяме и т.н. Обичайно много бързо откриваме, че търсим игла в купа сено и намирането на сподвижници на нашите нагласи, с които на всичкото отгоре да изпитваме взаимно привличане, е обречен. Поне в оригиналния вид, в който се е зародило в главата ни. Установяваме, че трябва или изцяло да спрем със стремежа си да удовлетворим търсенията си, или просто да работим с каквото има и да сме готови на компромиси. В общия случай не сме готови да се откажем и избираме компромисите. Ще разгледаме случая, в който избираме да направим компромиса да опитаме да изградим връзка с моногамен човек и ще се спрем на тези аспекти, които е най-закономерно и логично да се объркат. А те са доста, понеже в моно-поли връзките може да има фундаментални различия в ценностните системи между поли и моно хората и тези различия предполагат значими сблъсъци и опити за напасвания.
Разбирам много добре избора на поли хората да направят компромис с някои от нещата, които искат да видят в партньора си. Говоря за случаи, в които поли човек има желание да влезе в отношения с моногамен партньор, който не иска да става поли. На практика просто избираме да се срещаме с моно човек, с когото поне изпитваме взаимно привличане, пред това да не се срещаме с никого за още неизвестно колко месеци/години напред. Аз също съм правила този избор, при това повече от веднъж. Известни са ми и други подобни случаи при мои поли познати. Обаче не се сещам за почти нито един случай, при който отношенията между моно и поли човека да са продължили значително дълго. Във всички прекратявания на връзки между поли и моно хора, които са ми известни, е имало доста горчивина – накрая всички се чувстват излъгани. Защо се случва това?
Първата възможна причина е, че най-вероятно ние самите сме ЕНМ от скоро, щом изобщо сме решили, че можем да допуснем такъв компромис. Ако действително сме новаци в този начин на живот, това означава че нямаме опит, от който да черпим и да „водим“ връзката с нашия нов моно партньор. Ако сме поли от скоро, се подразбира, че до неотдавна сме били моногамни. Ако и партньорът е моногамен, това на практика означава, че няма дори един човек наоколо, който да е наясно с ЕНМ динамиката в отношенията. Така нещата могат твърде лесно да излязат извън контрол.
Мотивацията на моно хората да започнат ЕНМ отношения по моите наблюдения е най-често, че доста са си паднали по другия. Те не търсят ЕНМ изначално, често изобщо не знаят какво е това, понякога дори не са го и чували. Просто искат да имат обикновена връзка. Обаче попадат на неустоим поли човек и решават, че имат достатъчно добри причини да опитат да имат връзка с него, независимо от „дребното“ различие в жизнените философии на двамата.
Когато се случи този сценарий, най-често моно човекът в началото е позитивно настроен към ЕНМ идеята – но предимно на теория. Много често из приложенията за запознанства съм получавала от моногамни хора коментари като „ами така поне няма лъжи“, „не е грешно, след като всички замесени са съгласни и ги устройва“, „намирам, че изисква голяма смелост и сила“ и т.н. Възможно е обаче моно човекът просто да е силно привлечен и реалната му цел е да установи връзка сега, но всъщност иска да я „затвори“ и направи моногамна в обозримо бъдеще. Този сценарий може да произлиза от дълбините на несъзнаваното на моно партньора, а може и да е по психопатски хладнокръвно и планирано движение. За мен започването на такава завръзка е сигурен знак за предизвестена катастрофа.
Друг доста разпространен вариант е човекът с моногамна нагласа да не обръща много внимание на ЕНМ глупостите, които често му говорим и просто да не приема насериозно темата. Сред причините за това може да бъде, че не вярва ЕНМ да е изобщо възможна на практика. Това е силно врроятно, особено ако не са му известни добри примери и просто не се е сблъсквал с никакви успешни отворени връзки около себе си.
Напълно е възможно ЕНМ темата да е толкова авангардна и необхватна за моно страната, че изобщо да не гледа сериозно на нея и да не й отдава дължимото уважение и значение – съответно просто да я игнорира. Може да смята, че това е просто моментен „хайп“ – период, през който минаваме. Или че е въпрос на малко време, търпение и липса на реакция при споменаването на темата, за да спрем най-накрая да я повдигаме и да си заживеем „нормално“ – т.е. в моногамна връзка.
Потенциален препъни камък в този случай може да бъде и моногамният ни партньор да не може да обхване идеята на границите и да не може да борави с тях ефективно. Например като не успее да формулира свои граници или не уважава границите на другите замесени. Друг вариант е просто да има собствен сценарий в главата си за причините изобщо темата за полиаморията се повдига. Може да смята, че поли човекът е силно травмиран от преживяване в минала връзка и всичките тези ЕНМ приказки са просто израз на моментна неспособност да се обвърже „нормално“ отново.
Във всеки от изброените примери бихме се срещнали с два основни проблема – липса на знания и култура по темата, и респективно липса на инструменти за справяне с най-често възникващите трудности. А както знаем настъпването на проблемите в дадена връзка е въпрос на „кога“, а не на „дали“ и това важи с удвоена сила в ЕНМ контекст.
От неголямата ми практика на етична немоногамия с моногамни партньори съм натрупала и няколко конкретни наблюдения. Когато съм в ЕНМ връзка с моно човек, проблемът с ревността е по-осезаем в сравнение с ЕНМ+ЕНМ партньор. И това ми се струва съвсем очаквано. Другото ми наблюдение е, че моно хората в подобна ситуация сякаш нямат желание да навлязат в ЕНМ културата поне колкото да гарантират общ фундамент от разбирания между тях самите и партньора им, така че да има потенциал за откритост. Откритостта е основна предпоставка за всяка връзка, в която има и намек за ЕНМ, но пък е и много трудна за някои хора. И когато не са убедени в нуждата от тази откритост, те не намират и мотивация да се напъват. Не са и длъжни, разбира се, но така и крайните резултати няма да са приятни.
Сред най-неприятните ефекти от сблъсъка на моята ЕНМ култура с тази на моно партньорите ми, беше неуважителното отношение на моно партньора ми към другите ми партньори. Абсолютно недопустимо за мен! Справянето с ревността, проявена от моно партньора ми се оказа невъзможно. Тя изразяваше своята ревност под формата на негативно отношение към другия ми партньор. Категоричният ѝ отказ да работим над този проблем беше продиктуван от „Аз съм на ХХ години и съм имала предостатъчно връзки. Недей да си позволяваш да се опитваш да ми втълпиш, че трябва да ударя хикса на всичко дотук и да се уча да обичам наново.“. Ситуацията, която тогава сътворихме с нея беше базирана на взаимното ни привличане и на „майната му на всичко останало“. Беше безразсъдно и нечестно към всички замесени.
Съществува, разбира се, и вероятността да попаднем на моно човек, с когото да изпитваме взаимно привличане, да искаме да започнем връзка и той да се отнася с респект към нашия начин на живот, без да иска и той самият да го приема за себе си. Моно човекът си остава моногамен. Здравословните отношенията между такива партньори са напълно възможни. Моето мнение обаче е, че тези отношения влизат изцяло в ЕНМ динамиката и в тях няма нищо моно, освен че моногамният партньор се среща само с един човек. Ето защо мисля така: за да могат тези двамата да се разбират помежду си (изобщо няма да слагам в уравнението евентуалните други партньори на полиаморната страна), те имат нужда от целия арсенал от добри практики и ефикасни комуникационни подходи, с които разполагат, за да управляват ефективно връзката си. И тези практики и способи не могат да не са свързани с принципите на откритост и съгласие и от двете страни, а откритостта и съгласието са най-етично-немоногамните качества, които една връзка може да има.
Задачата за стиковане в една такава „хибридна“ връзка е дори по-сложна от управлението на чисто моно или чисто ЕНМ връзка, защото гледните точки на моно и ЕНМ човека се различават драстично. Липсата на реципрочност в такива отношения може да направи напасването на позициите по-трудно, но не е невъзможно – особено, когато партньорите ангажират цялата си откритост и добронамереност.
Илюстрацията е използвана с разрешението на автора – Saoud Abdallah.
Вашият коментар