В моя жизнен път идеята за ЕНМ не дойде при мен като нещо „отвън“, а някак се самозароди в собственото ми съзнание. По това време етичната немоногамия не беше така разпространен модел на начин на живот, че да разбера за него от някъде, да го изуча и да реша да се опитам да го приложа. Вместо това, някакси изобретих този модел в ума си и го свързах с понятието „отворена връзка“, за което бях чувала откъслечно, без да се задълбочавам в него. Ако трябва да съм честна, имаше известен период, през който се чувствах сякаш едва ли не аз съм измислила този модел и той е приложим само за мен. Бях в неведение, че ЕНМ съществува концепцептуално, че отговаря на дадени етични принципи и има значима бройка последователи. Постепенно започнах да събирам и изучавам материали по темата и да виждам как ми се разкрива една вече нарисувана ЕНМ картина.
Тези първоначални месеци, през които откривах ЕНМ като съществуваща жизнена философия, довяха към мен мощна вълна от ентусиазъм и усещането, че съм открила светия граал на интимните отношения. За кратък период ми се струваше, че ЕНМ е просто, но гениално и почти универсално решение на огромна част от проблемите, които могат да възникнат в една връзка.
Осъзнаването, че ЕНМ не е нещо, което аз съм измислила и нещо приложимо само към мен ми донесе и „доказателство“, че разсъжденията ми са в правилна за мен посока. Иначе нямаше да има и други хора, които са достигнали до същите изводи преди мен и които отдавна живеят в ЕНМ. Струваше ми се, че едва ли може да има връзка, която да не се подобри от въвеждането на ЕНМ. Бях малко като прогледнал слепец – не можех да се нарадвам на новото си умение да „виждам“. Всичко, към което гледах ми се струваше красиво, просто защото за първи път изобщо виждах нещо. Бях „прогледнала“, но не разбирах, че тепърва имах да свърша нещо изключително важно с новото си зрение – да възпитам в себе си някакво усещане за естетика. Да се науча кое за мен е истински красиво и кое – просто хипнотично и приковаващо погледа.
Проблем беше, че бях достигнала до ценно за мен прозрение, което смятах, че трябва да предлагам едва ли не на всеки наоколо. Вътрешният ми диалог почти непрестанно течеше в подобна посока. Когато гледах филми, се чудех защо сюжетът просто не позволи на героите да са полиаморни, така че да може настъпи положителна развръзка. Когато четях художествена литература си мислех същото. Когато излизаха новини за престъпления от ревност се чудех дали би било различно, ако замесените бяха отворени към ЕНМ. Виждах изключително много аспекти на живота по различен начин вече.
Но най-голямата разлика дойде от това как виждах моногамията – започнах вътре в себе си да се отнасям към нея по леко пренебрежителен и високомерен начин. Сега ме е срам като си спомня, но съм имала и позорни случаи, при които съм стигала почти до момента да убеждавам свои приятели, че поне половината проблеми във връзките им биха се повлияли положително с въвеждането на ЕНМ. Изключително грубиянско и профанско отношение, което съм радостна, че в крайна сметка съм оставила в миналото.
ЕНМ не е панацея. Вероятно e имало, а и ще има още много проблемни моногамни връзки, които са спечелили от въвеждането на ЕНМ. Вероятно има и моно връзки, които ЕНМ е успяла да спаси от разпад. Но моето виждане е, че въвеждането на ЕНМ е добре да се случи като опит за обогатяване на пълноценна и здравословна връзка, а не като опит за „поправяне“ на неудовлетворителни отношения. Виждането ми се базира на огромното ниво на сложност, което ЕНМ привнася с отварянето на моногамната връзка. Да се опиташ да подобриш една връзка като я отвориш, е като да се опиташ да я скрепиш като направиш бебе. Може да звучи като възможност, но всъщност е безкрайно наивно и е кажи-речи сигурна рецепта за катастрофа.
ЕНМ не е панацея. Хората сме така устроени, че когато нещо ни направи по-щастливи и пълноценни, отколкото сме били преди, искаме да споделим това с близките си хора и да ги посъветваме да го пробват и те. Даже настояваме да го пробват, понеже сме убедени, че и на тях ще им свърши също толкова добра работа, колкото и на нас. Това важи за всякакви неща на всякакви нива – за новия ни зъболекар, когото сме открили тези дни („иди и ти при него, ще видиш, че ще ти свърши работа бързо и качествено“), за новия ни крем за лице („пробвай го, добре ще ти се отрази“), за новата ни кафе машина („ако искаш, ще ти я подаря за рождения ден направо“), за филми, книги, музикални изпълнители. Това дотук бяха леко дразнещи, но в същността си все пак безобидни примери. Обаче ние хората често прилагаме същото и за не-безобидни неща като терапии, лекарства, диети. Повечето пъти сме убедени, че ние „просто се опитваме да помогнем“, обаче откровената истина е, че храним собственото си его. Бих могла да оприлича напътствието „просто станете полиаморни и всичко ще си дойде по местата“ единствено със съвет към някого да вземе да си смени религията (и после всичко да си дойде на мястото).
ЕНМ не е панацея. На никое ниво ЕНМ не би трябвало да има за цел да погълне моногамията, да се изтъкне или да се сравнява с нея. Разбирам колко е изкушаващо да „просветляваме масите“ с новопридобитите си жизнени хоризонти, но е за предпочитане да се въздържаме от агитации. Темата е чувствителна, конфликтна и спорна. Често заемаме полюсни позиции, защото въпросът засяга фундаментални убеждения, към които сме привързани и съставляват основна част от жизнената ни философия. Трудно е да се придържаме към конструктивен диалог, когато жизнените ни устои биват подлагани на съмнение по неделикатен и опростенчески начин. Бих сравнила убеждаването на моно хора, че трябва да преминат към ЕНМ с опит да убедим някого, че трябва да си смени сексуалната ориентация с тази, която ние сме решили, че е подходяща за него. Поредна рецепта за катастрофа и по-конкретно за катастрофирало приятелство.
ЕНМ не е панацея. Вече си позволявам да „просвещавам“ моно хора в ЕНМ единствено ако ме попитат и използвам способи подобни на тези, чрез които се обяснява за секса на деца. Обясняваш им, когато те попитат за него. И понеже, когато те попитат често са твърде малки, за да могат да схванат цялата картина – обясняваш им само това, което са те попитали. Задават надграждащ въпрос – отговаряш им точно на него, като се въздържаш да усложняваш отговораси твърде много. Спират да ти задават въпроси – спираш да говориш по темата. Минава време, задават ти въпроса отново – припомняш си какво си казал миналия път и леко надграждаш отговора си. Задават уточняващ въпрос – отговаряш им и на него. Спират да питат – спираш да обясняваш. И така до следващата итерация, която е инициирана отново от тях. Не изливаш цялата информация наведнъж, не ги засипваш с абстрактни и неразбираеми понятия, не го правиш да звучи по-сложно, отколкото е. И за бога, не ги убеждаваш колко е хубаво и как непременно трябва веднага да пробват и те.
ЕНМ не е панация. ЕНМ нито е по-добър, нито е по-лош избор от моногамията. И двете възможности са валидни и всяка от тях има своето място в живия живот. Просто излишното противопоставяне между моногамията и ЕНМ не прави добра услуга на никого. Посоката, в която това противопоставяне работи е най-вече разрушителна и разделяща. Да, често ми се случва моно хора да ми обясняват как моят начин „никога няма да доведе до добри резултати в крайна сметка“ и как винаги ще има наранени. Инстинктивно ми идва да ги попитам за техните примери за моно връзки, в които наранени няма, но вместо това избирам да не противопоставям двете ни позиции. Опитвам просто да разбера защо мислят каквото мислят и кое от ЕНМ всъщност ги тревожи най-много и защо. Винаги когато успея да се вслушам в отговорите им непредубедено, успявам да се обогатя по някакъв начин. Изненадващо или не, по-толерантният и деликатен подход без уклон към противопоставяне на идеите води в посока към по-малко крайно негативни реакции, повече проявено уважение към чуждата глeдна точка и по-малко полюсна амплитуда. Пробвайте го. Или просто се уверете дали не напира Енергията на Новата Връзка (ЕНВ) между вас и етичната немоногамия.
Илюстрацията е взета от facebook групата „Poly memes and things“. Автор – неизвестен.
Вашият коментар