Написах този материал преди месеци. Публикувам го на днешния ден, който съвпада с поредния протест против измененията на Закона за предучилищното и училищното образование, с които се забранява обсъждането на ЛГБТИ теми в училище. Материалът е писан без никаква идея за политизиране на темата, но предвид че промяната в закона отчасти е родена от чиста проба секс негативност, вкоренена толкова надълбоко в хората в България, нямам нищо против да се счита за политизиран. Аз ще съм там довечера, както бях и миналата седмица, както и ще бъда и докато мога и докато е необходимо.
В този линк има малко контекст относно измененията в закона.
Ще трябва да започнем с дефиниция за секс позитивността (sex positivity), защото за някои хора той може да звучи като безразборно приемане на всякакви сексуални практики в нездравословно високи дози. Изпитах трудност да си „харесам“ кратко, ясно и пълно определение за секс позитивност на български, така че дефиницията ни просто няма да е кратка. Ето какво включва сексуалният позитивизъм за мен:
- Възприемане на сексуалността като нещо естествено и присъщо за човека. Приемане и почитане на собствената сексуалност, автономия, свобода и сексуални желания.
- Убеждение, че трябва да има безопасна среда, в която хората да приемат, изследват и да се образоват относно своята сексуалност и пол, без да се сблъскват с осъждане или срам. Осигуряване на приобщаващо и цялостно сексуално образование и репродуктивно здраве.
- Участие в безопасни сексуални практики, т.е. редовно и адекватно тестване, търсене на съгласие, използване на предпазни средства и упражняване на семейно планиране.
- Неосъждащо и уважително отношение към различните изрази на сексуалността и пола. Утвърждаване на моята или нечия друга сексуална идентичност, поведение, ориентация и предпочитания.
- Комуникиране на моите граници по непредубеден, ясен и съпричастен начин, както и зачитане на чуждите граници.
Прегледах доста материали по темата за сексуалната позитивност и забелязах, че често в тях присъства и дефиниция за сексуална негативност като контрапункт, за да може ясно да се обрисуват и изпъкнат разликите между двете. Сексуалната негативност представлява нагласата, че сексът е в същността си нещо лошо или срамно, което ще ни поквари. Сексуалната негативност не предполага, че сексът трябва да бъде избягван изцяло, а по-скоро се опитва да наложи правила кога, как, колко и с каква регулярност да се прави секс. Сексуалната негативност действа като „коректив“ на индивида по отровен начин и чрез насаждането на сексуален срам и вина.
В този смисъл съм убедена, че България е страна с традиции в сексуалната негативност. Срещаме го на много очаквани и неочаквани места:
- В училището – когато отворим учебника за осми клас и видим сухия и „орязан“ начин, по който сексът е обяснен.
- Пред училището – когато част от по-консервативните родители протестират, защото някое НПО се е опитало (с разрешението и одобрението на МОН) да влезе в часа на класния ръководител, за да раздаде на момичетата дамски превръзки, или за да поговори на подрастващите за полово предавани болести и начините да се предпазят от тях.
- В лекарските кабинети, когато отидем там със съмнение, че може да сме се заразили със заболяване, предавано по полов път.
- В родилната зала, когато българският акушер-гинеколог се сопне на раждащата жена да спре да се лигави с „А когато го прави това бебе, пак ли така крещя?!“. Да, шок. Ако този пример ви шокира, радвам се – това означва, че не сте крайно свикнали със сексуалния негатизизъм в татковината. Обаче даденият пример е реалността от близкото минало, а съм убедена, че има места в България, из които все още се случва.
- На обществени места, където някоя заблудена млада майка безразсъдно прави опит да накърми ревящото си гладно бебе и случаен минувач й се тросне да вземе да се закрие с нещо. Или още по-добре – да се прибере у тях и да кърми там.
- Всеки път, когато чуя, че „сексът е за младите“.
- Всеки път, когато чуя как мъж, който е имал сексуално взаимодействие с повече от X жени е наричан „играч“, а жена, която е имала повече от Y партньори е наричана всички знаем как.
- Винаги, когато някой ми каже, че ЕНМ е извращение и ще горя в ада.
- Анти-ЛГБТИ+ движенията за мен по същността си са секс негативност, наред с всичко останало, което мисля за тях.
За мен е впечатляващо какъв голям превес имат секс негативните примери, за които успях да се сетя спрямо секс позитивните. Това е резултат от средата, в която живея и начина, по който се гледаше на секса, докато личността ми се формираше.
Страната ни винаги е била по-скоро консервативна по отношение на темите, свързани със секса. Убедена съм също, че 45-те години социалистически режим са изиграли доста секс негативна роля в живота на всички ни. Най-малкото, свободата на индивида като цяло е била потисната по онова време и нашите майки и бащи са били доста изолирани от сексуално позитивни световни течения, като сексуалната революция и всички позитивни последствия, произхождащи от нея.
Важно е да се отбележи, че сексуалният негативизъм не заклеймява секса изцяло, а само го стигматизира и обгръща със срам и усещане за нещо лошо и страшно. Секс негативността все пак признава, че няма как да се мине без секс, но той трябва да се случва само в определени рамки. Открито битува разбирането, че има рамки, ясно е и с какво са свързани, обаче пак не е докрай изяснено какви са те конкретно. Ето няколко клишета, свързани с рамките, над които може да поразмишляваме:
- Възрастта на участващите в секса – трябва да са млади, защото „сексът е за младите“. Но никой не ти казва колко точно млади. В никакъв случай прекалено млади обаче и в никакъв случай, когато вече не са млади.
- Честотата на сексуалните контакти – те трябва да са редовни. Няма конкретика какво значи „редовни“, но трябва да са редовни. Сещай се сам какво значи „редовно“ и „нормално“. Последния път като проверявах „нормално“ означаваше нещо различно за всеки отделен индивид. Особено в секса.
- Сексът може да е само един стандартен „вид“ – нормален, обаче не се назовава кое е нормално, а само кое е ненормално.
Всичко извън секса в хетеросексуалната и моногамна двойка е „ненормално“. Честито на всички LGBTQ+ хора, както и на всички етично-немоногамни. Като цяло, секс негативността създава доста предпоставки за какви ли не типове дискриминация.
Не може да има и кинкове, защото те са неприлични извращения, т.е. секс негативността ни поставя твърдата граница да спазваме приличие в секса. Моето дълбоко несъгласие с тази „норма“ e, че сексът може да бъде или „приличен“ или добър, но никога и двете заедно, т.е. явно съм обречена на неприличен секс.
Сексуално негативните рамки според мен на места са толкова размити с ясна цел. Причината за това е да могат да обслужват по идеален начин невротичната и токсична природа на сексуалния негативизъм. Когато рамките за нормалност са ти зададени по неясен начин, е удобно да бъдеш обвинен, че не си нормален и да ти бъдат насаждани вина и срам. Колкото повече човек се отдалечава от „нормите“ в едно сексуално негативно общество, толкова повече той бива маргинализиран и стигматизиран.
Както вече отбелязахме, в секс негативността присъстват форми на дискриминация като сексизъм, расизъм, ейджизъм и хомофобия. Той работи чрез насаждане на вина и срам и това са основните причини, поради които аз искам да възпитам в себе си сексуална позитивност. Ще изброя няколко сексуално позитивни практики и разбирания, които аз съм възприела и ще споделя с какво ми помагат те:
- Старая се да наричам нещата с истинските им имена. Наричам женския полов орган вулва. Защото е вулва. Вагината е сигурно не повече от 20% от женската репродуктивна система и със сигурност не е единствената част от вулвата, която участва в секса. Поне за мен. Наричането на нещата с точните им имена работи за мен, защото ми помага да имам реалистично и позитивно отношение към тялото си. С тази увереност, мога по-лесно да разбера и изразя своите желания и предпочитания, както и лесно да приемам подобни послания от партньора си.
- Старая се в семейството ми темата за секса да е нормализирана и всички да имат условията да проявяват спокойно и уверено отношение към нея. Когато децата ме попитат нещо на тема секс, отговарям на въпросите им по спокоен начин, без да се смущавам. Ако изпитвам затруднение как да им поднеса дадена информация им казвам „Трудно ми е да ти го обясня, нека проверя как е описано в някой надежден източник в интернет. В момента опитът ти не позволява да си го представиш ясно, а не искам да ти говоря абстрактни и неразбираеми неща“.
В моето позитивно отношение към темата пред децата не става въпрос за насърчаване към секс, а за осигуряване на безопасна среда за тях да споделят въпросите си и какво чувстват и мислят по темата. - Когато видим животни, които се чифтосват, не извръщам смутено поглед, а просто отбелязвам, че си правят бебе.
Когато попитам партньора си за някой странен порно термин, с който не съм запозната, той не ми казва „Соня, на 100 години стана, как може да не го знаеш?“, а просто ми го обяснява. А аз от своя страна не го контрирам с „Гадост, защо по дяволите го знаеш това?!“ - Вкъщи мога да кажа „пенис“, „вулва“, „вагина“,„гърди“ и „секс“, без да ми пламнат бузите.
- Ъммм, в интерес на истината това последното го мога и извън къщи.
- Когато приятел ми сподели за някакъв фетиш или предпочитана по-нестандартна сексуална практика, влизам в темата без смущение и подскачане, дори и тази практика да няма общо с моите лични предпочитания и нагласи, и да не я допускам за себе си.
Едно от правилата в една сексуално позитивна онлайн общност, в която членувам, е „Don’t yuck people’s yums. Don’t like a certain look or kink? Keep scrolling“. Гледам да прилагам това правило повсеместно с хората, с които общувам на тази тема. Едно от неприятните явления, които ми правят много негативно впечатление из българските онлайн BDSM общности е, че често виждам случаи, в които хора с кинкове „shame“-ват хора с различни от техните кинкове. Намирам това за доста лицемерно и разрушително, защото именно от кинкстъри не бих очаквала да заемат такава двулична позиция спрямо други кинкстъри. Това явление само потвърждава сексуално негативната култура по нашите географски ширини. - Внимавам какъв речник използвам по отношение на инфекциите, предавани по полов път. Когато аз или мой партньор сме си направили тест, който показва отрицателен резултат, т.е. няма наличие на инфекция, аз не употребявам изрази като „тестът е чист“. А Това се дължи на факта, че ако тестът беше с положителен резултат, не бих казала, че е „мръсен“. Няма нужда от този оценъчен елемент. Вместо това просто казвам, че тестовете са с негативен резултат. Не съм фен на полово-предаваните инфекции и понякога даже ставам леко фанатична в името на избягването им, но пък намирам стигматизирането им за напълно неуместно и по-скоро в услуга на токсичния сексуален негативизъм.
Докато сме на темата за полово предаваните болести бих искала да направя едно уточнение, свързано с понятията „здраве“ и „сексуално здраве“. На пръв прочит, здравето е отсъствие на болест. Обаче ако се разровим, откриваме дефиницията за здраве на Световната здравна организация (СЗО). Тя определя здравето като “състояние на пълно физическо, ментално и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост.“
Понятието „сексуално здраве“ в контекста на този материал не е свързано само с отсъствието на полово предавани болести, а отговаря на следната дефиниция (отново според СЗО):
„Състояние на физическо, емоционално, психическо и социално благополучие, свързано със сексуалността; не е просто липсата на заболяване, дисфункция или недъг.
Сексуалното здраве изисква положителен и уважителен подход към сексуалността и сексуалните взаимоотношения, както и възможността за приятни и безопасни сексуални преживявания, без принуждаване, дискриминация и насилие. За да има и да се поддържа сексуално здраве, сексуалните права на всички лица трябва да бъдат зачитани, защитавани и упражнявани.“
Излиза, че без сексуален позитивизъм не можем да постигнем сексуално здраве.
Но можем ли тогава да прекалим? Можем ли да станем твърде сексуално позитивни? Според мен не, защото ето какво секс позитивността не е:
- Липса на собствени граници. Пренебрегване на принципа за съгласие в секса.
- Разбирането, че на всеки трябва да му се прави секс или да му се говори за секс по всяко време. Натрапване на темата за секса под каквато и да било форма. Заблудата, че другите винаги са длъжни да ни изслушват по теми, свързани със секса.
- Непрекъснато възприемане и отношение към другите като към сексуални обекти, особено ако са изразили несъгласие към такова поведение.
- Окачествяване на другите, че са задръстени или морализатори, в случай че не желаят да приемат или участват в дадени сексуални практики.
- Презумпцията, че всеки харесва секса, или че сексът е едно и също нещо за всеки.
Видно е, че само защото имаме „позитивизъм“ в израза „секс позитивизъм“, това не значи непременно, че сексът трябва да е колкото повече, толкова повече. Става дума, чисто и просто, за респект към своите и чуждите склонности и предпочитания генерално. За зачитане на другия и познаване на себе си. За мен това не е разстояние, еднократно изминато от точка А до точка Б, а жизнена философия, която се развива заедно с индивида и в идеалния случай се доизгражда и доразвива с времето и придобитите нови опитности.
Вашият коментар